изнервя

Речник на българския език

1. изнѐрвя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изнѐрвиш, мин. св. изнѐрвих, мин. прич. изнѐрвил, св.вж. изнервям.

Грешни изписвания (3)

  • езнервъ
  • езнервя
  • изнервъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вя из-нер-вим
2 лице из-нер-виш из-нер-ви-те
3 лице из-нер-ви из-нер-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вих из-нер-вих-ме
2 лице из-нер-ви из-нер-вих-те
3 лице из-нер-ви из-нер-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вех из-нер-вех-ме
2 лице из-нер-ве-ше из-нер-вех-те
3 лице из-нер-ве-ше из-нер-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервил съм изнервила съм изнервило съм изнервили сме
2 лице изнервил си изнервила си изнервило си изнервили сте
3 лице изнервил е изнервила е изнервило е изнервили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнервил бях изнервила бях изнервило бяхме изнервили
2 лице беше изнервил беше изнервила беше изнервило бяхте изнервили
3 лице беше изнервил беше изнервила беше изнервило бяха изнервили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнервя ще изнервим
2 лице ще изнервиш ще изнервите
3 лице ще изнерви ще изнервят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнервил ще съм изнервила ще съм изнервило ще сме изнервили
2 лице ще си изнервил ще си изнервила ще си изнервило ще сте изнервили
3 лице ще е изнервил ще е изнервила ще е изнервило ще са изнервили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнервя щяхме да изнервим
2 лице щеше да изнервиш щяхте да изнервите
3 лице щеше да изнерви щяха да изнервят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнервил щях да съм изнервила щях да съм изнервило щяхме да сме изнервили
2 лице щеше да си изнервил щеше да си изнервила щеше да си изнервило щяхте да сте изнервили
3 лице щеше да е изнервил щеше да е изнервила щеше да е изнервило щяха да са изнервили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервел съм изнервела съм изнервело съм изнервели сме
2 лице изнервел си изнервела си изнервело си изнервели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервил съм изнервила съм изнервило съм изнервили сме
2 лице изнервил си изнервила си изнервило си изнервили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнервил била съм изнервила било съм изнервило били сме изнервили
2 лице бил си изнервил била си изнервила било си изнервило били сте изнервили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнервя щяла съм да изнервя щяло съм да изнервя щели сме да изнервим
2 лице щял си да изнервиш щяла си да изнервиш щяло си да изнервиш щели сте да изнервите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнервил щяла съм да съм изнервила щяло съм да съм изнервило щели сме да сме изнервили
2 лице щял си да си изнервил щяла си да си изнервила щяло си да си изнервило щели сте да сте изнервили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнервил бих изнервила бих изнервило бихме изнервили
2 лице би изнервил би изнервила би изнервило бихте изнервили
3 лице би изнервил би изнервила би изнервило биха изнервили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-нер-ви из-нер-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вен
непълен член из-нер-ве-ния
пълен член из-нер-ве-ни-ят
женски род из-нер-ве-на
членувано из-нер-ве-на-та
среден род из-нер-ве-но
членувано из-нер-ве-но-то
множествено число из-нер-ве-ни
членувано из-нер-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вил
непълен член из-нер-ви-лия
пълен член из-нер-ви-ли-ят
женски род из-нер-ви-ла
членувано из-нер-ви-ла-та
среден род из-нер-ви-ло
членувано из-нер-ви-ло-то
множествено число из-нер-ви-ли
членувано из-нер-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вел
женски род из-нер-ве-ла
среден род из-нер-ве-ло
множествено число из-нер-ве-ли

2. изнервя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изнервя е производна форма на изнервям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изнервя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнервя е производна форма на изнервям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изнервя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнервя е производна форма на изнервям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).