изнервям

Речник на българския език

изнѐрвям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

изнѐрвяш, несв. и изнѐрвя, св.; Кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща едновременно я беше изнервила.
изнервям се/изнервя се. — Доведен съм до постоянно нервно напрежение. От недостига на пари се беше изнервил.

Грешни изписвания (3)

  • езнервъм
  • езнервям
  • изнервъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вям из-нер-вя-ме
2 лице из-нер-вяш из-нер-вя-те
3 лице из-нер-вя из-нер-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вях из-нер-вях-ме
2 лице из-нер-вя из-нер-вях-те
3 лице из-нер-вя из-нер-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-нер-вях из-нер-вях-ме
2 лице из-нер-вя-ше из-нер-вях-те
3 лице из-нер-вя-ше из-нер-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервял съм изнервяла съм изнервяло съм изнервяли сме
2 лице изнервял си изнервяла си изнервяло си изнервяли сте
3 лице изнервял е изнервяла е изнервяло е изнервяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнервял бях изнервяла бях изнервяло бяхме изнервяли
2 лице беше изнервял беше изнервяла беше изнервяло бяхте изнервяли
3 лице беше изнервял беше изнервяла беше изнервяло бяха изнервяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнервям ще изнервяме
2 лице ще изнервяш ще изнервяте
3 лице ще изнервя ще изнервят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнервял ще съм изнервяла ще съм изнервяло ще сме изнервяли
2 лице ще си изнервял ще си изнервяла ще си изнервяло ще сте изнервяли
3 лице ще е изнервял ще е изнервяла ще е изнервяло ще са изнервяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнервям щяхме да изнервяме
2 лице щеше да изнервяш щяхте да изнервяте
3 лице щеше да изнервя щяха да изнервят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнервял щях да съм изнервяла щях да съм изнервяло щяхме да сме изнервяли
2 лице щеше да си изнервял щеше да си изнервяла щеше да си изнервяло щяхте да сте изнервяли
3 лице щеше да е изнервял щеше да е изнервяла щеше да е изнервяло щяха да са изнервяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервял съм изнервяла съм изнервяло съм изнервяли сме
2 лице изнервял си изнервяла си изнервяло си изнервяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнервял съм изнервяла съм изнервяло съм изнервяли сме
2 лице изнервял си изнервяла си изнервяло си изнервяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнервял била съм изнервяла било съм изнервяло били сме изнервяли
2 лице бил си изнервял била си изнервяла било си изнервяло били сте изнервяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнервям щяла съм да изнервям щяло съм да изнервям щели сме да изнервяме
2 лице щял си да изнервяш щяла си да изнервяш щяло си да изнервяш щели сте да изнервяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнервял щяла съм да съм изнервяла щяло съм да съм изнервяло щели сме да сме изнервяли
2 лице щял си да си изнервял щяла си да си изнервяла щяло си да си изнервяло щели сте да сте изнервяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнервял бих изнервяла бих изнервяло бихме изнервяли
2 лице би изнервял би изнервяла би изнервяло бихте изнервяли
3 лице би изнервял би изнервяла би изнервяло биха изнервяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-нер-вяй из-нер-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вян
непълен член из-нер-вя-ния
пълен член из-нер-вя-ни-ят
женски род из-нер-вя-на
членувано из-нер-вя-на-та
среден род из-нер-вя-но
членувано из-нер-вя-но-то
множествено число из-нер-вя-ни
членувано из-нер-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вял
непълен член из-нер-вя-лия
пълен член из-нер-вя-ли-ят
женски род из-нер-вя-ла
членувано из-нер-вя-ла-та
среден род из-нер-вя-ло
членувано из-нер-вя-ло-то
множествено число из-нер-вя-ли
членувано из-нер-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вял
женски род из-нер-вя-ла
среден род из-нер-вя-ло
множествено число из-нер-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-нер-вящ
непълен член из-нер-вя-щия
пълен член из-нер-вя-щи-ят
женски род из-нер-вя-ща
членувано из-нер-вя-ща-та
среден род из-нер-вя-що
членувано из-нер-вя-що-то
множествено число из-нер-вя-щи
членувано из-нер-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-нер-вяй-ки