изнервил
1.
изнервил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изнервил
е производна форма
на изнервя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изнервил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изнервил
е производна форма
на изнервя (мин. деят. св. прич. м. р.).