изнервил

Речник на българския език

1. изнервил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнервил е производна форма на изнервя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнервил — мин. деят. св. прич. м. р.

изнервил е производна форма на изнервя (мин. деят. св. прич. м. р.).