изнервило

Речник на българския език

1. изнервило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнервило е производна форма на изнервя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнервило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнервило е производна форма на изнервя (мин. деят. св. прич. ср. р.).