измърморя

Речник на българския език

измърмо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измарморя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мо-ря из-мър-мо-рим
2 лице из-мър-мо-риш из-мър-мо-ри-те
3 лице из-мър-мо-ри из-мър-мо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мо-рих из-мър-мо-рих-ме
2 лице из-мър-мо-ри из-мър-мо-рих-те
3 лице из-мър-мо-ри из-мър-мо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мо-рех из-мър-мо-рех-ме
2 лице из-мър-мо-ре-ше из-мър-мо-рех-те
3 лице из-мър-мо-ре-ше из-мър-мо-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморил съм измърморила съм измърморило съм измърморили сме
2 лице измърморил си измърморила си измърморило си измърморили сте
3 лице измърморил е измърморила е измърморило е измърморили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измърморил бях измърморила бях измърморило бяхме измърморили
2 лице беше измърморил беше измърморила беше измърморило бяхте измърморили
3 лице беше измърморил беше измърморила беше измърморило бяха измърморили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измърморя ще измърморим
2 лице ще измърмориш ще измърморите
3 лице ще измърмори ще измърморят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измърморил ще съм измърморила ще съм измърморило ще сме измърморили
2 лице ще си измърморил ще си измърморила ще си измърморило ще сте измърморили
3 лице ще е измърморил ще е измърморила ще е измърморило ще са измърморили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измърморя щяхме да измърморим
2 лице щеше да измърмориш щяхте да измърморите
3 лице щеше да измърмори щяха да измърморят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измърморил щях да съм измърморила щях да съм измърморило щяхме да сме измърморили
2 лице щеше да си измърморил щеше да си измърморила щеше да си измърморило щяхте да сте измърморили
3 лице щеше да е измърморил щеше да е измърморила щеше да е измърморило щяха да са измърморили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморел съм измърморела съм измърморело съм измърморели сме
2 лице измърморел си измърморела си измърморело си измърморели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморил съм измърморила съм измърморило съм измърморили сме
2 лице измърморил си измърморила си измърморило си измърморили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измърморил била съм измърморила било съм измърморило били сме измърморили
2 лице бил си измърморил била си измърморила било си измърморило били сте измърморили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измърморя щяла съм да измърморя щяло съм да измърморя щели сме да измърморим
2 лице щял си да измърмориш щяла си да измърмориш щяло си да измърмориш щели сте да измърморите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измърморил щяла съм да съм измърморила щяло съм да съм измърморило щели сме да сме измърморили
2 лице щял си да си измърморил щяла си да си измърморила щяло си да си измърморило щели сте да сте измърморили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измърморил бих измърморила бих измърморило бихме измърморили
2 лице би измърморил би измърморила би измърморило бихте измърморили
3 лице би измърморил би измърморила би измърморило биха измърморили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мър-мо-ри из-мър-мо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мо-рен
непълен член из-мър-мо-ре-ния
пълен член из-мър-мо-ре-ни-ят
женски род из-мър-мо-ре-на
членувано из-мър-мо-ре-на-та
среден род из-мър-мо-ре-но
членувано из-мър-мо-ре-но-то
множествено число из-мър-мо-ре-ни
членувано из-мър-мо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мо-рил
непълен член из-мър-мо-ри-лия
пълен член из-мър-мо-ри-ли-ят
женски род из-мър-мо-ри-ла
членувано из-мър-мо-ри-ла-та
среден род из-мър-мо-ри-ло
членувано из-мър-мо-ри-ло-то
множествено число из-мър-мо-ри-ли
членувано из-мър-мо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мо-рел
женски род из-мър-мо-ре-ла
среден род из-мър-мо-ре-ло
множествено число из-мър-мо-ре-ли