измърморил съм

Речник на българския език

1. измърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измърморил съм е производна форма на измърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измърморил съм е производна форма на измърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).