измърморели

Речник на българския език

1. измърморели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измърморели е производна форма на измърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измърморели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измърморели е производна форма на измърморя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).