измърморел

Речник на българския език

1. измърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърморел е производна форма на измърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измърморел е производна форма на измърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).