изместя

Речник на българския език

измѐстя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

измѐстиш, мин. св. измѐстих, мин. прич. измѐстил, св.вж. измествам.

Грешни изписвания (3)

  • езместъ
  • езместя
  • изместъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мес-тя из-мес-тим
2 лице из-мес-тиш из-мес-ти-те
3 лице из-мес-ти из-мес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мес-тих из-мес-тих-ме
2 лице из-мес-ти из-мес-тих-те
3 лице из-мес-ти из-мес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мес-тех из-мес-тех-ме
2 лице из-мес-те-ше из-мес-тех-те
3 лице из-мес-те-ше из-мес-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместил съм изместила съм изместило съм изместили сме
2 лице изместил си изместила си изместило си изместили сте
3 лице изместил е изместила е изместило е изместили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изместил бях изместила бях изместило бяхме изместили
2 лице беше изместил беше изместила беше изместило бяхте изместили
3 лице беше изместил беше изместила беше изместило бяха изместили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изместя ще изместим
2 лице ще изместиш ще изместите
3 лице ще измести ще изместят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изместил ще съм изместила ще съм изместило ще сме изместили
2 лице ще си изместил ще си изместила ще си изместило ще сте изместили
3 лице ще е изместил ще е изместила ще е изместило ще са изместили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изместя щяхме да изместим
2 лице щеше да изместиш щяхте да изместите
3 лице щеше да измести щяха да изместят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изместил щях да съм изместила щях да съм изместило щяхме да сме изместили
2 лице щеше да си изместил щеше да си изместила щеше да си изместило щяхте да сте изместили
3 лице щеше да е изместил щеше да е изместила щеше да е изместило щяха да са изместили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместел съм изместела съм изместело съм изместели сме
2 лице изместел си изместела си изместело си изместели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместил съм изместила съм изместило съм изместили сме
2 лице изместил си изместила си изместило си изместили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изместил била съм изместила било съм изместило били сме изместили
2 лице бил си изместил била си изместила било си изместило били сте изместили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изместя щяла съм да изместя щяло съм да изместя щели сме да изместим
2 лице щял си да изместиш щяла си да изместиш щяло си да изместиш щели сте да изместите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изместил щяла съм да съм изместила щяло съм да съм изместило щели сме да сме изместили
2 лице щял си да си изместил щяла си да си изместила щяло си да си изместило щели сте да сте изместили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изместил бих изместила бих изместило бихме изместили
2 лице би изместил би изместила би изместило бихте изместили
3 лице би изместил би изместила би изместило биха изместили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мес-ти из-мес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мес-тен
непълен член из-мес-те-ния
пълен член из-мес-те-ни-ят
женски род из-мес-те-на
членувано из-мес-те-на-та
среден род из-мес-те-но
членувано из-мес-те-но-то
множествено число из-мес-те-ни
членувано из-мес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мес-тил
непълен член из-мес-ти-лия
пълен член из-мес-ти-ли-ят
женски род из-мес-ти-ла
членувано из-мес-ти-ла-та
среден род из-мес-ти-ло
членувано из-мес-ти-ло-то
множествено число из-мес-ти-ли
членувано из-мес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мес-тел
женски род из-мес-те-ла
среден род из-мес-те-ло
множествено число из-мес-те-ли