изместил е

Речник на българския език

1. изместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изместил е е производна форма на изместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изместил е е производна форма на изместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).