изместело

Речник на българския език

1. изместело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изместело е производна форма на изместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изместело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изместело е производна форма на изместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).