изместим

Речник на българския език

1. изместим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-мес-тим
непълен член из-мес-ти-мия
пълен член из-мес-ти-ми-ят
ж. р. из-мес-ти-ма
членувано из-мес-ти-ма-та
ср. р. из-мес-ти-мо
членувано из-мес-ти-мо-то
мн. ч. из-мес-ти-ми
членувано из-мес-ти-ми-те

2. изместим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изместим е производна форма на изместя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).