излъчване

Речник на българския език

излъ̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езлъчване
  • езлъчвани
  • езлъчвъне
  • езлъчвъни
  • излъчвани
  • излъчвъне
  • излъчвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-лъч-ва-не
членувано из-лъч-ва-не-то
мн.ч. из-лъч-ва-ния
членувано из-лъч-ва-ни-я-та