издаване

Речник на българския език

изда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ездаване
  • ездавани
  • ездавъне
  • ездавъни
  • издавани
  • издавъне
  • издавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-да-ва-не
членувано из-да-ва-не-то
мн.ч. из-да-ва-ния
членувано из-да-ва-ни-я-та