тираж

Речник на българския език

тира̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тира̀жи, (два) тира̀жа, м.
1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Тиражът на тотото е в събота.
2. Спец. Брой на отпечатаните екземпляри на печатно издание при едно издаване. Книгата излиза в тираж 5 000. Голям тираж. Малък тираж.
прил. тира̀жен, тира̀жна, тира̀жно, мн. тира̀жни.
Тиражен лист. — Списък на печелившите номера на лотария или на излезлите за изплащане облигации.

Грешни изписвания (2)

  • тераш
  • тираш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-раж
непълен член ти-ра-жа
пълен член ти-ра-жът
мн.ч. ти-ра-жи
членувано ти-ра-жи-те
бройна форма ти-ра-жа
звателна форма