радиация

Речник на българския език

радиа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки.
2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация.

Грешни изписвания (23)

  • радиациъ
  • радеацеа
  • радеацеъ
  • радеацея
  • радеациа
  • радеациъ
  • радеация
  • радиацеа
  • радиацеъ
  • радиацея
  • радиациа
  • ръдеацеа
  • ръдеацеъ
  • ръдеацея
  • ръдеациа
  • ръдеациъ
  • ръдеация
  • ръдиацеа
  • ръдиацеъ
  • ръдиацея
  • ръдиациа
  • ръдиациъ
  • ръдиация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-а-ция
членувано ра-ди-а-ци-я-та
мн.ч. ра-ди-а-ции
членувано ра-ди-а-ци-и-те
звателна форма