емисия

Речник на българския език

емѝсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. емѝсии, ж. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа.
прил. емисио̀нен, емисио̀нна, емисио̀нно, мн. емисио̀нни.

Грешни изписвания (5)

  • емисеа
  • емисеъ
  • емисея
  • емисиа
  • емисиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еми-сия
членувано еми-си-я-та
мн.ч. еми-сии
членувано еми-си-и-те
звателна форма