излича

Речник на българския език

излича преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ли-ча из-ли-чим
2 лице из-ли-чиш из-ли-чи-те
3 лице из-ли-чи из-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ли-чих из-ли-чих-ме
2 лице из-ли-чи из-ли-чих-те
3 лице из-ли-чи из-ли-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ли-чах из-ли-чах-ме
2 лице из-ли-че-ше из-ли-чах-те
3 лице из-ли-че-ше из-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изличил съм изличила съм изличило съм изличили сме
2 лице изличил си изличила си изличило си изличили сте
3 лице изличил е изличила е изличило е изличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изличил бях изличила бях изличило бяхме изличили
2 лице беше изличил беше изличила беше изличило бяхте изличили
3 лице беше изличил беше изличила беше изличило бяха изличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излича ще изличим
2 лице ще изличиш ще изличите
3 лице ще изличи ще изличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изличил ще съм изличила ще съм изличило ще сме изличили
2 лице ще си изличил ще си изличила ще си изличило ще сте изличили
3 лице ще е изличил ще е изличила ще е изличило ще са изличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излича щяхме да изличим
2 лице щеше да изличиш щяхте да изличите
3 лице щеше да изличи щяха да изличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изличил щях да съм изличила щях да съм изличило щяхме да сме изличили
2 лице щеше да си изличил щеше да си изличила щеше да си изличило щяхте да сте изличили
3 лице щеше да е изличил щеше да е изличила щеше да е изличило щяха да са изличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изличал съм изличала съм изличало съм изличали сме
2 лице изличал си изличала си изличало си изличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изличил съм изличила съм изличило съм изличили сме
2 лице изличил си изличила си изличило си изличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изличил била съм изличила било съм изличило били сме изличили
2 лице бил си изличил била си изличила било си изличило били сте изличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излича щяла съм да излича щяло съм да излича щели сме да изличим
2 лице щял си да изличиш щяла си да изличиш щяло си да изличиш щели сте да изличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изличил щяла съм да съм изличила щяло съм да съм изличило щели сме да сме изличили
2 лице щял си да си изличил щяла си да си изличила щяло си да си изличило щели сте да сте изличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изличил бих изличила бих изличило бихме изличили
2 лице би изличил би изличила би изличило бихте изличили
3 лице би изличил би изличила би изличило биха изличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ли-чи из-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ли-чен
непълен член из-ли-че-ния
пълен член из-ли-че-ни-ят
женски род из-ли-че-на
членувано из-ли-че-на-та
среден род из-ли-че-но
членувано из-ли-че-но-то
множествено число из-ли-че-ни
членувано из-ли-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ли-чил
непълен член из-ли-чи-лия
пълен член из-ли-чи-ли-ят
женски род из-ли-чи-ла
членувано из-ли-чи-ла-та
среден род из-ли-чи-ло
членувано из-ли-чи-ло-то
множествено число из-ли-чи-ли
членувано из-ли-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ли-чал
женски род из-ли-ча-ла
среден род из-ли-ча-ло
множествено число из-ли-ча-ли