изличало

Речник на българския език

1. изличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличало е производна форма на излича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изличало е производна форма на излича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).