изличило е

Речник на българския език

1. изличило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличило е е производна форма на излича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изличило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличило е е производна форма на излича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).