изличи

Речник на българския език

1. изличи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изличи е производна форма на излича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изличи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изличи е производна форма на излича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изличи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изличи е производна форма на излича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изличи — повелително наклонение, ед. ч.

изличи е производна форма на излича (повелително наклонение, ед. ч.).