изкънтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тя	из-кън-тим
2 лице	из-кън-тиш	из-кън-ти-те
3 лице	из-кън-ти	из-кън-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тях	из-кън-тях-ме
2 лице	из-кън-тя	из-кън-тях-те
3 лице	из-кън-тя	из-кън-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тях	из-кън-тях-ме
2 лице	из-кън-те-ше	из-кън-тях-те
3 лице	из-кън-те-ше	из-кън-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтял съм	изкънтяла съм	изкънтяло съм	изкънтели сме
2 лице	изкънтял си	изкънтяла си	изкънтяло си	изкънтели сте
3 лице	изкънтял е	изкънтяла е	изкънтяло е	изкънтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изкънтял	бях изкънтяла	бях изкънтяло	бяхме изкънтели
2 лице	беше изкънтял	беше изкънтяла	беше изкънтяло	бяхте изкънтели
3 лице	беше изкънтял	беше изкънтяла	беше изкънтяло	бяха изкънтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изкънтя	ще изкънтим
2 лице	ще изкънтиш	ще изкънтите
3 лице	ще изкънти	ще изкънтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изкънтял	ще съм изкънтяла	ще съм изкънтяло	ще сме изкънтели
2 лице	ще си изкънтял	ще си изкънтяла	ще си изкънтяло	ще сте изкънтели
3 лице	ще е изкънтял	ще е изкънтяла	ще е изкънтяло	ще са изкънтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изкънтя	щяхме да изкънтим
2 лице	щеше да изкънтиш	щяхте да изкънтите
3 лице	щеше да изкънти	щяха да изкънтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изкънтял	щях да съм изкънтяла	щях да съм изкънтяло	щяхме да сме изкънтели
2 лице	щеше да си изкънтял	щеше да си изкънтяла	щеше да си изкънтяло	щяхте да сте изкънтели
3 лице	щеше да е изкънтял	щеше да е изкънтяла	щеше да е изкънтяло	щяха да са изкънтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтял съм	изкънтяла съм	изкънтяло съм	изкънтели сме
2 лице	изкънтял си	изкънтяла си	изкънтяло си	изкънтели сте
3 лице	из-кън-тял изкънтял е	из-кън-тя-ла изкънтяла е	из-кън-тя-ло изкънтяло е	из-кън-те-ли изкънтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтял съм	изкънтяла съм	изкънтяло съм	изкънтели сме
2 лице	изкънтял си	изкънтяла си	изкънтяло си	изкънтели сте
3 лице	из-кън-тял изкънтял е	из-кън-тя-ла изкънтяла е	из-кън-тя-ло изкънтяло е	из-кън-те-ли изкънтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изкънтял	била съм изкънтяла	било съм изкънтяло	били сме изкънтели
2 лице	бил си изкънтял	била си изкънтяла	било си изкънтяло	били сте изкънтели
3 лице	бил изкънтял бил е изкънтял	била изкънтяла била е изкънтяла	било изкънтяло било е изкънтяло	били изкънтели били са изкънтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изкънтя	щяла съм да изкънтя	щяло съм да изкънтя	щели сме да изкънтим
2 лице	щял си да изкънтиш	щяла си да изкънтиш	щяло си да изкънтиш	щели сте да изкънтите
3 лице	щял да изкънти щял е да изкънти	щяла да изкънти щяла е да изкънти	щяло да изкънти щяло е да изкънти	щели да изкънтят щели са да изкънтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изкънтял	щяла съм да съм изкънтяла	щяло съм да съм изкънтяло	щели сме да сме изкънтели
2 лице	щял си да си изкънтял	щяла си да си изкънтяла	щяло си да си изкънтяло	щели сте да сте изкънтели
3 лице	щял да е изкънтял щял е да е изкънтял	щяла да е изкънтяла щяла е да е изкънтяла	щяло да е изкънтяло щяло е да е изкънтяло	щели да са изкънтели щели са да са изкънтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изкънтял	бих изкънтяла	бих изкънтяло	бихме изкънтели
2 лице	би изкънтял	би изкънтяла	би изкънтяло	бихте изкънтели
3 лице	би изкънтял	би изкънтяла	би изкънтяло	биха изкънтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-кън-ти	из-кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-кън-тял
		непълен член	из-кън-те-лия
		пълен член	из-кън-те-ли-ят
	женски род		из-кън-тя-ла
		членувано	из-кън-тя-ла-та
	среден род		из-кън-тя-ло
		членувано	из-кън-тя-ло-то
множествено число			из-кън-те-ли
		членувано	из-кън-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-кън-тял
	женски род	из-кън-тя-ла
	среден род	из-кън-тя-ло
множествено число		из-кън-те-ли