изкънтяха

Речник на българския език

1. изкънтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкънтяха е производна форма на изкънтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкънтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкънтяха е производна форма на изкънтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).