изкънти

Речник на българския език

1. изкънти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкънти е производна форма на изкънтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкънти — повелително наклонение, ед. ч.

изкънти е производна форма на изкънтя (повелително наклонение, ед. ч.).