1. изкънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изкънтяло е производна форма на изкънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изкънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изкънтяло е производна форма на изкънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изкънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
изкънтяло е производна форма на изкънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изкънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изкънтяло е производна форма на изкънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).