изкореня

Речник на българския език

изкореня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изкоренѝш, мин. св. изкоренѝх, мин. прич. изкоренѝл, св.вж. изкоренявам.

Грешни изписвания (17)

  • изкоренйа
  • изкоренйъ
  • изкоринйа
  • изкоринйъ
  • изкуренйа
  • изкуренйъ
  • изкуринйа
  • изкуринйъ
  • искоренйа
  • искоренйъ
  • искореня
  • искоринйа
  • искоринйъ
  • искуренйа
  • искуренйъ
  • искуринйа
  • искуринйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-ня из-ко-ре-ним
2 лице из-ко-ре-ниш из-ко-ре-ни-те
3 лице из-ко-ре-ни из-ко-ре-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-них из-ко-ре-них-ме
2 лице из-ко-ре-ни из-ко-ре-них-те
3 лице из-ко-ре-ни из-ко-ре-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-нях из-ко-ре-нях-ме
2 лице из-ко-ре-не-ше из-ко-ре-нях-те
3 лице из-ко-ре-не-ше из-ко-ре-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренил съм изкоренила съм изкоренило съм изкоренили сме
2 лице изкоренил си изкоренила си изкоренило си изкоренили сте
3 лице изкоренил е изкоренила е изкоренило е изкоренили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкоренил бях изкоренила бях изкоренило бяхме изкоренили
2 лице беше изкоренил беше изкоренила беше изкоренило бяхте изкоренили
3 лице беше изкоренил беше изкоренила беше изкоренило бяха изкоренили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкореня ще изкореним
2 лице ще изкорениш ще изкорените
3 лице ще изкорени ще изкоренят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкоренил ще съм изкоренила ще съм изкоренило ще сме изкоренили
2 лице ще си изкоренил ще си изкоренила ще си изкоренило ще сте изкоренили
3 лице ще е изкоренил ще е изкоренила ще е изкоренило ще са изкоренили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкореня щяхме да изкореним
2 лице щеше да изкорениш щяхте да изкорените
3 лице щеше да изкорени щяха да изкоренят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкоренил щях да съм изкоренила щях да съм изкоренило щяхме да сме изкоренили
2 лице щеше да си изкоренил щеше да си изкоренила щеше да си изкоренило щяхте да сте изкоренили
3 лице щеше да е изкоренил щеше да е изкоренила щеше да е изкоренило щяха да са изкоренили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренял съм изкореняла съм изкореняло съм изкоренели сме
2 лице изкоренял си изкореняла си изкореняло си изкоренели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренил съм изкоренила съм изкоренило съм изкоренили сме
2 лице изкоренил си изкоренила си изкоренило си изкоренили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкоренил била съм изкоренила било съм изкоренило били сме изкоренили
2 лице бил си изкоренил била си изкоренила било си изкоренило били сте изкоренили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкореня щяла съм да изкореня щяло съм да изкореня щели сме да изкореним
2 лице щял си да изкорениш щяла си да изкорениш щяло си да изкорениш щели сте да изкорените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкоренил щяла съм да съм изкоренила щяло съм да съм изкоренило щели сме да сме изкоренили
2 лице щял си да си изкоренил щяла си да си изкоренила щяло си да си изкоренило щели сте да сте изкоренили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкоренил бих изкоренила бих изкоренило бихме изкоренили
2 лице би изкоренил би изкоренила би изкоренило бихте изкоренили
3 лице би изкоренил би изкоренила би изкоренило биха изкоренили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-ре-ни из-ко-ре-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-нен
непълен член из-ко-ре-не-ния
пълен член из-ко-ре-не-ни-ят
женски род из-ко-ре-не-на
членувано из-ко-ре-не-на-та
среден род из-ко-ре-не-но
членувано из-ко-ре-не-но-то
множествено число из-ко-ре-не-ни
членувано из-ко-ре-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-нил
непълен член из-ко-ре-ни-лия
пълен член из-ко-ре-ни-ли-ят
женски род из-ко-ре-ни-ла
членувано из-ко-ре-ни-ла-та
среден род из-ко-ре-ни-ло
членувано из-ко-ре-ни-ло-то
множествено число из-ко-ре-ни-ли
членувано из-ко-ре-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-нял
женски род из-ко-ре-ня-ла
среден род из-ко-ре-ня-ло
множествено число из-ко-ре-не-ли