изкоренило

Речник на българския език

1. изкоренило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкоренило е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкоренило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкоренило е производна форма на изкореня (мин. деят. св. прич. ср. р.).