изкоренени

Речник на българския език

1. изкоренени — мн. ч.

изкоренени е производна форма на изкоренен (мн. ч.).

2. изкоренени — мин. страд. прич. мн. ч.

изкоренени е производна форма на изкореня (мин. страд. прич. мн. ч.).