изкоренила е

Речник на българския език

1. изкоренила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкоренила е е производна форма на изкореня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкоренила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкоренила е е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).