изкокорвам

Речник на българския език

изкокорвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искокорвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-кор-вам из-ко-кор-ва-ме
2 лице из-ко-кор-ваш из-ко-кор-ва-те
3 лице из-ко-кор-ва из-ко-кор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-кор-вах из-ко-кор-вах-ме
2 лице из-ко-кор-ва из-ко-кор-вах-те
3 лице из-ко-кор-ва из-ко-кор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-кор-вах из-ко-кор-вах-ме
2 лице из-ко-кор-ва-ше из-ко-кор-вах-те
3 лице из-ко-кор-ва-ше из-ко-кор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал е изкокорвала е изкокорвало е изкокорвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкокорвал бях изкокорвала бях изкокорвало бяхме изкокорвали
2 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяхте изкокорвали
3 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяха изкокорвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкокорвам ще изкокорваме
2 лице ще изкокорваш ще изкокорвате
3 лице ще изкокорва ще изкокорват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкокорвал ще съм изкокорвала ще съм изкокорвало ще сме изкокорвали
2 лице ще си изкокорвал ще си изкокорвала ще си изкокорвало ще сте изкокорвали
3 лице ще е изкокорвал ще е изкокорвала ще е изкокорвало ще са изкокорвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкокорвам щяхме да изкокорваме
2 лице щеше да изкокорваш щяхте да изкокорвате
3 лице щеше да изкокорва щяха да изкокорват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкокорвал щях да съм изкокорвала щях да съм изкокорвало щяхме да сме изкокорвали
2 лице щеше да си изкокорвал щеше да си изкокорвала щеше да си изкокорвало щяхте да сте изкокорвали
3 лице щеше да е изкокорвал щеше да е изкокорвала щеше да е изкокорвало щяха да са изкокорвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкокорвал била съм изкокорвала било съм изкокорвало били сме изкокорвали
2 лице бил си изкокорвал била си изкокорвала било си изкокорвало били сте изкокорвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкокорвам щяла съм да изкокорвам щяло съм да изкокорвам щели сме да изкокорваме
2 лице щял си да изкокорваш щяла си да изкокорваш щяло си да изкокорваш щели сте да изкокорвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкокорвал щяла съм да съм изкокорвала щяло съм да съм изкокорвало щели сме да сме изкокорвали
2 лице щял си да си изкокорвал щяла си да си изкокорвала щяло си да си изкокорвало щели сте да сте изкокорвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкокорвал бих изкокорвала бих изкокорвало бихме изкокорвали
2 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало бихте изкокорвали
3 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало биха изкокорвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-кор-вай из-ко-кор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-кор-ван
непълен член из-ко-кор-ва-ния
пълен член из-ко-кор-ва-ни-ят
женски род из-ко-кор-ва-на
членувано из-ко-кор-ва-на-та
среден род из-ко-кор-ва-но
членувано из-ко-кор-ва-но-то
множествено число из-ко-кор-ва-ни
членувано из-ко-кор-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-кор-вал
непълен член из-ко-кор-ва-лия
пълен член из-ко-кор-ва-ли-ят
женски род из-ко-кор-ва-ла
членувано из-ко-кор-ва-ла-та
среден род из-ко-кор-ва-ло
членувано из-ко-кор-ва-ло-то
множествено число из-ко-кор-ва-ли
членувано из-ко-кор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-кор-вал
женски род из-ко-кор-ва-ла
среден род из-ко-кор-ва-ло
множествено число из-ко-кор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-кор-ващ
непълен член из-ко-кор-ва-щия
пълен член из-ко-кор-ва-щи-ят
женски род из-ко-кор-ва-ща
членувано из-ко-кор-ва-ща-та
среден род из-ко-кор-ва-що
членувано из-ко-кор-ва-що-то
множествено число из-ко-кор-ва-щи
членувано из-ко-кор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ко-кор-вай-ки