изкокорвах

Речник на българския език

1. изкокорвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изкокорвах е производна форма на изкокорвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изкокорвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изкокорвах е производна форма на изкокорвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).