изкокорва

Речник на българския език

1. изкокорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкокорва е производна форма на изкокорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкокорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкокорва е производна форма на изкокорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкокорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкокорва е производна форма на изкокорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).