изкокорваха

Речник на българския език

1. изкокорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкокорваха е производна форма на изкокорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкокорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкокорваха е производна форма на изкокорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).