изкастря

Речник на българския език

1. изка̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искастря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-кас-т-ря из-кас-т-рим
2 лице из-кас-т-риш из-кас-т-ри-те
3 лице из-кас-т-ри из-кас-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-кас-т-рих из-кас-т-рих-ме
2 лице из-кас-т-ри из-кас-т-рих-те
3 лице из-кас-т-ри из-кас-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-кас-т-рех из-кас-т-рех-ме
2 лице из-кас-т-ре-ше из-кас-т-рех-те
3 лице из-кас-т-ре-ше из-кас-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкастрил съм изкастрила съм изкастрило съм изкастрили сме
2 лице изкастрил си изкастрила си изкастрило си изкастрили сте
3 лице изкастрил е изкастрила е изкастрило е изкастрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкастрил бях изкастрила бях изкастрило бяхме изкастрили
2 лице беше изкастрил беше изкастрила беше изкастрило бяхте изкастрили
3 лице беше изкастрил беше изкастрила беше изкастрило бяха изкастрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкастря ще изкастрим
2 лице ще изкастриш ще изкастрите
3 лице ще изкастри ще изкастрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкастрил ще съм изкастрила ще съм изкастрило ще сме изкастрили
2 лице ще си изкастрил ще си изкастрила ще си изкастрило ще сте изкастрили
3 лице ще е изкастрил ще е изкастрила ще е изкастрило ще са изкастрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкастря щяхме да изкастрим
2 лице щеше да изкастриш щяхте да изкастрите
3 лице щеше да изкастри щяха да изкастрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкастрил щях да съм изкастрила щях да съм изкастрило щяхме да сме изкастрили
2 лице щеше да си изкастрил щеше да си изкастрила щеше да си изкастрило щяхте да сте изкастрили
3 лице щеше да е изкастрил щеше да е изкастрила щеше да е изкастрило щяха да са изкастрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкастрел съм изкастрела съм изкастрело съм изкастрели сме
2 лице изкастрел си изкастрела си изкастрело си изкастрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкастрил съм изкастрила съм изкастрило съм изкастрили сме
2 лице изкастрил си изкастрила си изкастрило си изкастрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкастрил била съм изкастрила било съм изкастрило били сме изкастрили
2 лице бил си изкастрил била си изкастрила било си изкастрило били сте изкастрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкастря щяла съм да изкастря щяло съм да изкастря щели сме да изкастрим
2 лице щял си да изкастриш щяла си да изкастриш щяло си да изкастриш щели сте да изкастрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкастрил щяла съм да съм изкастрила щяло съм да съм изкастрило щели сме да сме изкастрили
2 лице щял си да си изкастрил щяла си да си изкастрила щяло си да си изкастрило щели сте да сте изкастрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкастрил бих изкастрила бих изкастрило бихме изкастрили
2 лице би изкастрил би изкастрила би изкастрило бихте изкастрили
3 лице би изкастрил би изкастрила би изкастрило биха изкастрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-кас-т-ри из-кас-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-кас-т-рен
непълен член из-кас-т-ре-ния
пълен член из-кас-т-ре-ни-ят
женски род из-кас-т-ре-на
членувано из-кас-т-ре-на-та
среден род из-кас-т-ре-но
членувано из-кас-т-ре-но-то
множествено число из-кас-т-ре-ни
членувано из-кас-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кас-т-рил
непълен член из-кас-т-ри-лия
пълен член из-кас-т-ри-ли-ят
женски род из-кас-т-ри-ла
членувано из-кас-т-ри-ла-та
среден род из-кас-т-ри-ло
членувано из-кас-т-ри-ло-то
множествено число из-кас-т-ри-ли
членувано из-кас-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кас-т-рел
женски род из-кас-т-ре-ла
среден род из-кас-т-ре-ло
множествено число из-кас-т-ре-ли

2. изкастря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкастря е производна форма на изкастрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изкастря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкастря е производна форма на изкастрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изкастря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкастря е производна форма на изкастрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).