изкастрил

Речник на българския език

1. изкастрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкастрил е производна форма на изкастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкастрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкастрил е производна форма на изкастря (мин. деят. св. прич. м. р.).