изкастрело

Речник на българския език

1. изкастрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкастрело е производна форма на изкастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкастрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкастрело е производна форма на изкастря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).