изкастрел

Речник на българския език

1. изкастрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкастрел е производна форма на изкастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкастрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкастрел е производна форма на изкастря (мин. деят. несв. прич. м. р.).