издавя

Речник на българския език

1. изда̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изда̀виш, мин. св. изда̀вих, мин. прич. изда̀вил, св.вж. издавям.

Грешни изписвания (3)

  • ездавъ
  • ездавя
  • издавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-да-вя из-да-вим
2 лице из-да-виш из-да-ви-те
3 лице из-да-ви из-да-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-да-вих из-да-вих-ме
2 лице из-да-ви из-да-вих-те
3 лице из-да-ви из-да-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-да-вех из-да-вех-ме
2 лице из-да-ве-ше из-да-вех-те
3 лице из-да-ве-ше из-да-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавил съм издавила съм издавило съм издавили сме
2 лице издавил си издавила си издавило си издавили сте
3 лице издавил е издавила е издавило е издавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издавил бях издавила бях издавило бяхме издавили
2 лице беше издавил беше издавила беше издавило бяхте издавили
3 лице беше издавил беше издавила беше издавило бяха издавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издавя ще издавим
2 лице ще издавиш ще издавите
3 лице ще издави ще издавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издавил ще съм издавила ще съм издавило ще сме издавили
2 лице ще си издавил ще си издавила ще си издавило ще сте издавили
3 лице ще е издавил ще е издавила ще е издавило ще са издавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издавя щяхме да издавим
2 лице щеше да издавиш щяхте да издавите
3 лице щеше да издави щяха да издавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издавил щях да съм издавила щях да съм издавило щяхме да сме издавили
2 лице щеше да си издавил щеше да си издавила щеше да си издавило щяхте да сте издавили
3 лице щеше да е издавил щеше да е издавила щеше да е издавило щяха да са издавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавел съм издавела съм издавело съм издавели сме
2 лице издавел си издавела си издавело си издавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавил съм издавила съм издавило съм издавили сме
2 лице издавил си издавила си издавило си издавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издавил била съм издавила било съм издавило били сме издавили
2 лице бил си издавил била си издавила било си издавило били сте издавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издавя щяла съм да издавя щяло съм да издавя щели сме да издавим
2 лице щял си да издавиш щяла си да издавиш щяло си да издавиш щели сте да издавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издавил щяла съм да съм издавила щяло съм да съм издавило щели сме да сме издавили
2 лице щял си да си издавил щяла си да си издавила щяло си да си издавило щели сте да сте издавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издавил бих издавила бих издавило бихме издавили
2 лице би издавил би издавила би издавило бихте издавили
3 лице би издавил би издавила би издавило биха издавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-да-ви из-да-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-да-вен
непълен член из-да-ве-ния
пълен член из-да-ве-ни-ят
женски род из-да-ве-на
членувано из-да-ве-на-та
среден род из-да-ве-но
членувано из-да-ве-но-то
множествено число из-да-ве-ни
членувано из-да-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-да-вил
непълен член из-да-ви-лия
пълен член из-да-ви-ли-ят
женски род из-да-ви-ла
членувано из-да-ви-ла-та
среден род из-да-ви-ло
членувано из-да-ви-ло-то
множествено число из-да-ви-ли
членувано из-да-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-да-вел
женски род из-да-ве-ла
среден род из-да-ве-ло
множествено число из-да-ве-ли

2. издавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издавя е производна форма на издавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. издавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издавя е производна форма на издавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. издавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издавя е производна форма на издавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).