издавил

Речник на българския език

1. издавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавил е производна форма на издавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издавил — мин. деят. св. прич. м. р.

издавил е производна форма на издавя (мин. деят. св. прич. м. р.).