издавел

Речник на българския език

1. издавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавел е производна форма на издавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издавел е производна форма на издавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).