издавело

Речник на българския език

1. издавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издавело е производна форма на издавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издавело е производна форма на издавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).