извъртя

Речник на българския език

извъртя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

извъртѝш, мин. св. извъртя̀х, мин. прич. извъртя̀л, св.вж. извъртам.



извъртѝш, мин. св. извъртя̀х, мин. прич. извъртя̀л, св.вж. извъртявам.

Грешни изписвания (4)

  • извартйа
  • извартйъ
  • извъртйа
  • извъртйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-тя из-вър-тим
2 лице из-вър-тиш из-вър-ти-те
3 лице из-вър-ти из-вър-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-тях из-вър-тях-ме
2 лице из-вър-тя из-вър-тях-те
3 лице из-вър-тя из-вър-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-тях из-вър-тях-ме
2 лице из-вър-те-ше из-вър-тях-те
3 лице из-вър-те-ше из-вър-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртял съм извъртяла съм извъртяло съм извъртели сме
2 лице извъртял си извъртяла си извъртяло си извъртели сте
3 лице извъртял е извъртяла е извъртяло е извъртели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извъртял бях извъртяла бях извъртяло бяхме извъртели
2 лице беше извъртял беше извъртяла беше извъртяло бяхте извъртели
3 лице беше извъртял беше извъртяла беше извъртяло бяха извъртели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извъртя ще извъртим
2 лице ще извъртиш ще извъртите
3 лице ще извърти ще извъртят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извъртял ще съм извъртяла ще съм извъртяло ще сме извъртели
2 лице ще си извъртял ще си извъртяла ще си извъртяло ще сте извъртели
3 лице ще е извъртял ще е извъртяла ще е извъртяло ще са извъртели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извъртя щяхме да извъртим
2 лице щеше да извъртиш щяхте да извъртите
3 лице щеше да извърти щяха да извъртят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извъртял щях да съм извъртяла щях да съм извъртяло щяхме да сме извъртели
2 лице щеше да си извъртял щеше да си извъртяла щеше да си извъртяло щяхте да сте извъртели
3 лице щеше да е извъртял щеше да е извъртяла щеше да е извъртяло щяха да са извъртели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртял съм извъртяла съм извъртяло съм извъртели сме
2 лице извъртял си извъртяла си извъртяло си извъртели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртял съм извъртяла съм извъртяло съм извъртели сме
2 лице извъртял си извъртяла си извъртяло си извъртели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извъртял била съм извъртяла било съм извъртяло били сме извъртели
2 лице бил си извъртял била си извъртяла било си извъртяло били сте извъртели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извъртя щяла съм да извъртя щяло съм да извъртя щели сме да извъртим
2 лице щял си да извъртиш щяла си да извъртиш щяло си да извъртиш щели сте да извъртите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извъртял щяла съм да съм извъртяла щяло съм да съм извъртяло щели сме да сме извъртели
2 лице щял си да си извъртял щяла си да си извъртяла щяло си да си извъртяло щели сте да сте извъртели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извъртял бих извъртяла бих извъртяло бихме извъртели
2 лице би извъртял би извъртяла би извъртяло бихте извъртели
3 лице би извъртял би извъртяла би извъртяло биха извъртели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-ти из-вър-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тян
непълен член из-вър-тя-ния
пълен член из-вър-тя-ни-ят
женски род из-вър-тя-на
членувано из-вър-тя-на-та
среден род из-вър-тя-но
членувано из-вър-тя-но-то
множествено число из-вър-те-ни
членувано из-вър-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тял
непълен член из-вър-те-лия
пълен член из-вър-те-ли-ят
женски род из-вър-тя-ла
членувано из-вър-тя-ла-та
среден род из-вър-тя-ло
членувано из-вър-тя-ло-то
множествено число из-вър-те-ли
членувано из-вър-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тял
женски род из-вър-тя-ла
среден род из-вър-тя-ло
множествено число из-вър-те-ли