извъртели

Речник на българския език

1. извъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извъртели е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извъртели е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извъртели е производна форма на извъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. извъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извъртели е производна форма на извъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).