извъртял

Речник на българския език

1. извъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъртял е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъртял е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

извъртял е производна форма на извъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

извъртял е производна форма на извъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).