извехтя

Речник на българския език

1. извехтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

извехтѝш, мин. св. извехтѝх, мин. прич. извехтѝл, св.вж. [[извехтявам 2_ .

Грешни изписвания (4)

  • извехтйа
  • извехтйъ
  • извихтйа
  • извихтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тя из-вех-тим
2 лице из-вех-тиш из-вех-ти-те
3 лице из-вех-ти из-вех-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тях из-вех-тях-ме
2 лице из-вех-тя из-вех-тях-те
3 лице из-вех-тя из-вех-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тях из-вех-тях-ме
2 лице из-вех-те-ше из-вех-тях-те
3 лице из-вех-те-ше из-вех-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице извехтял е извехтяла е извехтяло е извехтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извехтял бях извехтяла бях извехтяло бяхме извехтели
2 лице беше извехтял беше извехтяла беше извехтяло бяхте извехтели
3 лице беше извехтял беше извехтяла беше извехтяло бяха извехтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извехтя ще извехтим
2 лице ще извехтиш ще извехтите
3 лице ще извехти ще извехтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извехтял ще съм извехтяла ще съм извехтяло ще сме извехтели
2 лице ще си извехтял ще си извехтяла ще си извехтяло ще сте извехтели
3 лице ще е извехтял ще е извехтяла ще е извехтяло ще са извехтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извехтя щяхме да извехтим
2 лице щеше да извехтиш щяхте да извехтите
3 лице щеше да извехти щяха да извехтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извехтял щях да съм извехтяла щях да съм извехтяло щяхме да сме извехтели
2 лице щеше да си извехтял щеше да си извехтяла щеше да си извехтяло щяхте да сте извехтели
3 лице щеше да е извехтял щеше да е извехтяла щеше да е извехтяло щяха да са извехтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извехтял била съм извехтяла било съм извехтяло били сме извехтели
2 лице бил си извехтял била си извехтяла било си извехтяло били сте извехтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извехтя щяла съм да извехтя щяло съм да извехтя щели сме да извехтим
2 лице щял си да извехтиш щяла си да извехтиш щяло си да извехтиш щели сте да извехтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извехтял щяла съм да съм извехтяла щяло съм да съм извехтяло щели сме да сме извехтели
2 лице щял си да си извехтял щяла си да си извехтяла щяло си да си извехтяло щели сте да сте извехтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извехтял бих извехтяла бих извехтяло бихме извехтели
2 лице би извехтял би извехтяла би извехтяло бихте извехтели
3 лице би извехтял би извехтяла би извехтяло биха извехтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вех-ти из-вех-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вех-тял
непълен член из-вех-те-лия
пълен член из-вех-те-ли-ят
женски род из-вех-тя-ла
членувано из-вех-тя-ла-та
среден род из-вех-тя-ло
членувано из-вех-тя-ло-то
множествено число из-вех-те-ли
членувано из-вех-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вех-тял
женски род из-вех-тя-ла
среден род из-вех-тя-ло
множествено число из-вех-те-ли

2. извехтя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

извехтя е производна форма на извехтея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. извехтя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

извехтя е производна форма на извехтея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).