извехтелият

Речник на българския език

1. извехтелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

извехтелият е производна форма на извехтея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. извехтелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

извехтелият е производна форма на извехтя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).