извехтял е

Речник на българския език

1. извехтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтял е е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извехтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтял е е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извехтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтял е е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. извехтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтял е е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. извехтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтял е е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).