извехтяла е

Речник на българския език

1. извехтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извехтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извехтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. извехтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. извехтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).