избъбря

Речник на българския език

1. избъ̀бря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езбъбръ
  • езбъбря
  • избъбръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бъб-ря из-бъб-рим
2 лице из-бъб-риш из-бъб-ри-те
3 лице из-бъб-ри из-бъб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бъб-рих из-бъб-рих-ме
2 лице из-бъб-ри из-бъб-рих-те
3 лице из-бъб-ри из-бъб-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бъб-рех из-бъб-рех-ме
2 лице из-бъб-ре-ше из-бъб-рех-те
3 лице из-бъб-ре-ше из-бъб-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избъбрил съм избъбрила съм избъбрило съм избъбрили сме
2 лице избъбрил си избъбрила си избъбрило си избъбрили сте
3 лице избъбрил е избъбрила е избъбрило е избъбрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избъбрил бях избъбрила бях избъбрило бяхме избъбрили
2 лице беше избъбрил беше избъбрила беше избъбрило бяхте избъбрили
3 лице беше избъбрил беше избъбрила беше избъбрило бяха избъбрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избъбря ще избъбрим
2 лице ще избъбриш ще избъбрите
3 лице ще избъбри ще избъбрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избъбрил ще съм избъбрила ще съм избъбрило ще сме избъбрили
2 лице ще си избъбрил ще си избъбрила ще си избъбрило ще сте избъбрили
3 лице ще е избъбрил ще е избъбрила ще е избъбрило ще са избъбрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избъбря щяхме да избъбрим
2 лице щеше да избъбриш щяхте да избъбрите
3 лице щеше да избъбри щяха да избъбрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избъбрил щях да съм избъбрила щях да съм избъбрило щяхме да сме избъбрили
2 лице щеше да си избъбрил щеше да си избъбрила щеше да си избъбрило щяхте да сте избъбрили
3 лице щеше да е избъбрил щеше да е избъбрила щеше да е избъбрило щяха да са избъбрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избъбрел съм избъбрела съм избъбрело съм избъбрели сме
2 лице избъбрел си избъбрела си избъбрело си избъбрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избъбрил съм избъбрила съм избъбрило съм избъбрили сме
2 лице избъбрил си избъбрила си избъбрило си избъбрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избъбрил била съм избъбрила било съм избъбрило били сме избъбрили
2 лице бил си избъбрил била си избъбрила било си избъбрило били сте избъбрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избъбря щяла съм да избъбря щяло съм да избъбря щели сме да избъбрим
2 лице щял си да избъбриш щяла си да избъбриш щяло си да избъбриш щели сте да избъбрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избъбрил щяла съм да съм избъбрила щяло съм да съм избъбрило щели сме да сме избъбрили
2 лице щял си да си избъбрил щяла си да си избъбрила щяло си да си избъбрило щели сте да сте избъбрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избъбрил бих избъбрила бих избъбрило бихме избъбрили
2 лице би избъбрил би избъбрила би избъбрило бихте избъбрили
3 лице би избъбрил би избъбрила би избъбрило биха избъбрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бъб-ри из-бъб-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бъб-рен
непълен член из-бъб-ре-ния
пълен член из-бъб-ре-ни-ят
женски род из-бъб-ре-на
членувано из-бъб-ре-на-та
среден род из-бъб-ре-но
членувано из-бъб-ре-но-то
множествено число из-бъб-ре-ни
членувано из-бъб-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъб-рил
непълен член из-бъб-ри-лия
пълен член из-бъб-ри-ли-ят
женски род из-бъб-ри-ла
членувано из-бъб-ри-ла-та
среден род из-бъб-ри-ло
членувано из-бъб-ри-ло-то
множествено число из-бъб-ри-ли
членувано из-бъб-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъб-рел
женски род из-бъб-ре-ла
среден род из-бъб-ре-ло
множествено число из-бъб-ре-ли

2. избъбря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избъбря е производна форма на избъбрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. избъбря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избъбря е производна форма на избъбрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. избъбря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избъбря е производна форма на избъбрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).