избъбрили

Речник на българския език

1. избъбрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избъбрили е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избъбрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избъбрили е производна форма на избъбря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).